Шеста група — КАФЕНИ БОИ

Трайните кафени бои са: печена сиенска земя, печена зелена земя, печена пруска синя и умбрите, а по-малко трайни или съвсем нетрайни са: каселската кафена, флорентинската кафена, бистерът, сепията, асфалтът и мумията.

Печена сиенска земя — Жженая сиенская земля — Terre de Sienne-brulee — Terra di Siena gebrannt — Burnt Sienna

Печената сиенска земя, както показва названието, е получена от нагряването на естествената сиенска земя.
Има силен червенокафен цвят и лазурен характер. Трайна е в смеси с другите бои и към светлината, поради което служи за направата на всички видове бои.
Като маслена боя поема 180% масло. Има малко лигав характер. Ако се употребява невнимателно, картината получава лесно замърсен вид.
Печената сиенска земя е била употребявана много от художниците на Венецианската школа. За Рубенсовите червени употребявани в месото, се предполага, че те не са правени с цинобър, а с добре изпечена сиенска земя (Лудвиг).

Печена зелена земя — Жженая зеленая земля — Gebrannte grune Erde

Като се нагорещи, зелената земя мени цвета си от зелен в кафен и запазва този си цвят в студено състояние.
Освен цвета тя мени и състава си. При висока температура се изпарява водата, която се съдържа в молекулата й. Изменянето на състава е причина за промяната на свойствата и. Тя става по-покривна от зелената земя и по-трайна от нея, особено при мокрофресковата техника.

Печена пруска синя — Прусская коричневая —  Preussisch-braun

Печената пруска синя, която се нарича още и пруска кафена, се получава от пруската синя чрез нагорещяване в присъствие на въздух.
Тя е трайна боя, поради което може да се употреби почти във всички живописни техники (вж. пруска синя).

Естествена умбра — Умбра — Terre d`ombre naturelle, brulee — Rohe Umbra – Umbra gebrannt – Raw umber – Burnt umber

Умбрата има различен цвят — зеленикавокафен до червеникавокафен. Тя е получила названието си от провинцията Умбрия в Италия, където по-рано се е добивала най-доброкачествена боя на прах.
В древността умбрата е носила названието «Faezallo». В днешно време най-доброкачествената умбра се получава на о. Кипър, поради което се нарича «кипърска умбра».
Доброкачествена умбра има и в Сицилия, Турция, Италия, Германия и други европейски страни.
По своя химически състав умбрата е близка до жълтите охри. Отличава се от тях с по-голямото количество на манганов окис, който съдържа и от който зависи цветът й.

Свойства.
Умбрата е трайна към светлината и в смеси с всички трайни бои. Поради това, че съдържа манганов окис, съхне добре и способствува да съхнат и останалите бои, с които е в смес.
Освен в техниката на мокрото фреско, където изветрява, тя може да се употреби като сигурна боя при всички останали живописни техники.
Като маслена боя, въпреки че поема около 80 — 90% масло, тя съхне бързо. Понеже се втвърдява с течение на времето в тубите, поставя й се 2% восък.
Като се нагрее, естествената умбра става червеникавокафена и запазва този си цвят в студено състояние. Така получената умбра се нарича печена умбра. Тя е по-покривна от естествената умбра. Трайна е и в смеси с трайни бои, и към светлината. Съхне бързо и добре. Може да се употреби във всички живописни техники освен в мокро фреско, където, особено на открито, изветрява, като образува неприятни ръждиви петна.
Естествената и печената умбра имат следните общи свойства: разтварят се отчасти в киселини, които добиват жълтеникав оттенък; оцветяват слабо калиевата основа за разлика от каселската кафена, която оцветява същата силно кафено.
И двете умбри имат лошото свойство да предизвикват пожълтяване на боите в маслени картини. Последните получават от тях в скоро време кафеникав оттенък, който напомня галерийния тон на старите картини. Печената умбра причинява по-силни потъмнявания. Потъмняването според М. Дьорнер се дължи до голяма степен на финото разтриване на боите, които се продават на пазара. Посредством температурата, която се развива при прекомерното разтриване на боята, умбрите стават до известна степен нетрайни към маслата и подобно на асфалтa предизвикват сраствания.
Мангановата и кестеновата кафена са умбри, които съдържат в молекулата си по-голямо количество манганов окис.
И двете нямат особени преимущества пред естествената и печената умбра.

Каселска (Ван Дайкова) кафена — Коричневая касельская или коричневая Ван Дайк — Теrre de Cassel — Terre de Cologne — Brun Van Dycke — Kasselerbraun — Van Dykelbraun — Vandyke brown – Casselearth – Cologneart

Нарича се още кьолнска кафена. Тя се добива от торфени залежи край Касел и Кьолн.
Разтворима е в маслата и има освен това лошото качество да изсивява. Изгаря във вид на малко пепел и оцветява амоняка в кафено, чрез което се различава от умбрите. Каселската кафена е чувствителна към основите и затова не трябва да се употребява върху стена.
В мокро фреско тя става студеносива. Понеже се разтваря в маслата, не трябва да служи и за направата на маслени бои, при които поема около 70% масло. Старите майстори, особено Рубенс и Ван Дайк, са я употребявали разтрита с дамарено-терпентинен или мастико-терпентинен фирнис, като са прибавяли към нея и малко охра.
Това показва, че каселската земя може да се употреби само с терпентино-смолести фирниси.

Флорентинска кафена — Флорентийская коричневая – Florentinerbraun   —   Romischbraun

Тази боя се нарича още и Вандайкова кафена. Има червеникавокафен цвят.
В състава й има медно съединение, което я прави нетрайна в смеси с останалите трайни бои. Избледнява на светлината. Отровна е. Служи за направата на някои от краплаковете, чрез което ги прави много нетрайни.
Така наречената Ван Дайкова червена е също такава подправка.
От казаното следва, че както флорентинската кафена, така и Ван Дайковата червена не трябва да се употребяват в никоя от живописните техники.

Саждена кафена — Bister

Саждената кафена е кафен лак, добит от необгорели сажди. Тя е нетрайна боя, която се появява понякога в търговията като акварелна боя.

Сепия — Сепия — Sepia

Сепията, както показва името й, е боя от животински произход. Добива се от торбичката на мастилената риба и сепията.
Разтваря се в амоняк. Тя е полутрайна към светлината. Може да се употреби само в акварелната техника.
В търговията има сепийни бои, които бият в червено. Те са подправени с печена сиенска земя, краплак и др., чрез което стават по-трайни.

Асфалт — Асфальт —   Asphaltbraun  — Antwerpenbraun — Bitume

Асфалтът се получава, като се стопи асфалт, счукан на дребен прах, в горещо масло.
Той е силно разтворим в маслата, поради което не може да се употреби като маслена боя, особено в долни пластове на многослойна живопис; избива през дебели, лежащи отгоре му пластове и се показва на повърхността.
Освен това от топлината той се размеква и потича надолу по платното на окачената под наклон картина. Вследствие на това в лежащите върху него пластове се получават силни напуквания, а даже и олющвания и падания.
Асфалтът е траен към светлината и киселините. Поема 120% масло.
Според проф. Айбнер напукванията, които стават в самия асфалт, се дължат на това, че под действието на светлината той мени величината на зърното си.
Асфалтът е бил употребяван от Рембранд във вид на лазури върху картината. При него освен напукване на лазурата той не е причинил други пакости. Но там, където е взет в долни пластове на картини, повредите са големи и неизправими.
Ето защо асфалтът не трябва да се употребява в живописта.

Мумия — Мумия египетския — Momie d`Egypte  — Mumie —  Mummy

Тя има кафеночервеникав цвят. По-покривна е от асфалта. Съставът на боята е остатъци от египетски мумии, асфалт и смола.
Мумийната боя избелява на светлината. Малко по-трайна е от асфалта към маслата и не причинява силни напуквания. Тя, както и асфалтът са излишни бои за живописта.
В търговията се среща така наречената мумийна кафена, която няма нищо общо с мумийната боя, защото по състав е еднаква с печената зелена земя.
Мумийната кафена е много трайна боя и може да се употреби във всички живописни техники.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Comments

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.