Смоли

При разглеждането на балсамите казахме, че те, като стоят в съприкосновение с въздуха, изгубват етеричното си масло, втвърдяват се и образуват смоли.
Едни от смолите са чупливи и нетрайни, образуват лесно кристали и изветряват, други от тях обаче са много трайни към атмосферните влияния.
Подобно на балсамите те не се разтварят във вода, а в спирт, етерични масла, етер, амоняк, блажни масла и др.
Смолите ускоряват образуването на линоксинната корица, а пречат за образуването на дебела кожа в маслата, поддържат в изпънато състояние последната и спомагат за изсъхването на маслата в дълбочина.
Придават дълбочина и прозрачност на маслените бои. Всички тези положителни техни свойства ги правят необходими при направата на маслени бои, фирниси, емулсии, фиксативи и др.
Различаваме меки и твърди смоли; последните се наричат още и копали. При копалите различаваме също така твърди и меки.
Меки смоли са колофонът, мастиковата и дамаровата смола, сандаракът и шеллакът. Към твърдите смоли спадат занзибарският, мозамбикският, сиера леонският, анголският копал.
Меки копали са : бразилският, каурийският, маурийският, барнейският и белият анголски. Кехлибарът е вкаменена смола от някогашни растения.

МЕКИ СМОЛИ

Към тях спадат: мастиковата и дамаровата смола, шеллакът, колофонът и сандаракът.
Първите три смоли разгледахме във връзка с направата на терпентино-смолести и алкохолно-смолести фирниси, които намират приложение при грундирането като изолатори.

Колофон или смола за цигулка — Канифол — Geidenharz – Kolophonium

Колофонът се получава при добиването на терпентиновото масло като твърд смолест остатък.
Той е много долнокачествена смола. Има киселинен характер и е лесно чуплив. Цветът му е светложълт до тъмнокафен.
Колофонът се разтваря в терпентиново масло, спирт и бензин.
Безири, които съдържат колофон, пресичат оловната и цинковата бяла, а терпентино-смолести фирниси, които са подправени с него, лепнат, лесно чупливи са, причиняват напуквания и изветряват.
След време смолата може да се избърше с пръст. Шеллакът бива често фалшифициран с колофон. Разпознава се чрез разтвори в бензин. В последния шеллакът се разтваря само 5—6%, а колофонът — в по-голямо количество.
Ето защо колофонът в разтвор с бензин (2%) може да послужи като фиксатив на пастелни бои.
Колофонът служи също за направа на лепило, което се употребява при реставрирането на стари картини.
От колофона се приготовляват така наречените твърди лакове, които могат да се употребяват само в бояджийството.

Сандарак — Сандарак — Sandarak

Сандаракът се добива в Мароко от иглолистни дървета. Той не е индентичен с оня сандарак, за който се споменава в стари трактати върху живописта.
С наименованието сандарак е бил обозначаван днешният аурипигмент. Ако сандаракът се дъвче, той се разпада на пясък.
Продава се във вид на продълговати парчета, които имат жълт до кафен цвят. Сандаракът бива често подправян с колофон.
Прилича на последния по своя киселинен характер. Осапунява се от основите.
Сандаракът се разтваря изцяло в спирт, етер, ацетон и спиково масло; в бензин — само 30 %, а в терпентиново масло —много малко.
Сандаракови спиртни фирниси служат понякога за промеждутъчно и крайно фирнисиране на темперни картини. Същите обаче са абсолютно негодни за маслена живопис, защото маслата и сандаракът не се понасят. Същото важи и за сандаракови спикови маслени фирниси или сандаракови бензолени фирниси.

ТВЪРДИ СМОЛИ ИЛИ КОПАЛИ

Към твърдите смоли или копали се числят: занзибарският, който е по-твърд от каменна сол, мозамбикският, сиералеонският, червеният анголски и кехлибарът.
Те не се разтварят в спирт и много трудно в блажни масла. За да се разтворят в маслата, трябва да се счукат на дребно и след това да се изпържат.
По този начин се образува копалов колофон, който е разтворим в маслата. Понеже копаловият колофон има тъмен цвят, получава се тъмномаслен копалов лак. След засъхването си копаловите лакове стават много твърди, образуват дебела кора и имат много силен блясък.
Ако се употребят като съставна част при направата на боите, придават разливащ се щрих и неприятна гладкост. Ето защо те са годни, и то в много ограничени количества, за прибавка към разредителите на боите. По-добре е обаче за художествени цели да не се прибягва и до това малко количество от копалови лакове.
Сгъстеното на слънце ленено масло в смеси с дамарения или мастиковия терпентинен фирнис и венецианския терпентин дават много по-добри резултати.
Ако копаловият колофон се разтвори в терпентин, получава се фирнис, който в скоро време става чуплив и причинява напукване на картината.
Всички копалови лакове са негодни за крайно фирнисиране на маслени картини, защото силно пожълтяват и стават мътни.
Причиняват напукване на пастозно нанесени места с маслена боя, която е разтрита с маково масло (цинкова бяла, оловна бяла и др.).
Някои копалови лакове се приготовляват от дребно счукан копал, венециански терпентин и терпентиново масло. И за тях важи казаното по-горе.
В търговията се среща доста разпространен така нареченият кутченслак, който съдържа 30% копалов лак. Доброкачествени са само английските, защото при приготвянето им се вземат доброкачествени копали.
Кутченслакът придава на маслената боя мекота и гланц. Ако е доброкачествен, жълтее сравнително малко. Употребява се в реставрирането и за фирнисиране на картини поради златистия тон, който се получава след време от него. За фирнисиране на модерни картини обаче кутченслакът е негоден.
В търговията бяха направени опити да се произведат копалови фирниси без разтапяне в масла и без нагряване, по студен начин, чрез оставяне на копалов прах дълго време под действието на въздуха, а след това чрез разтваряне във венециански терпентин и други разредители. Полученият резултат обаче още не е задоволителен.
Поради силното жълтеене, което се предизвиква от голямото количество блажно масло в съдържанието им, и поради това, че придават на картината неприятна гладкост и блясък, копаловите лакове не се употребяват вече в модерната живопис, която търси в картините светлина, свежест, пастозност и матовина.

Кехлибар – Bernstein

Кехлибарът се изкопава от земята. Той е вкаменяла смола на някои предисторически растения.
В Европа най-големи залежи от него се намират по брега на Балтийско море. Кехлибарът бива прозрачен или млечно замътен.
Цветът му е от светложълт до тъмнокафен.
Кехлибарът от много отдавна е привличал художниците като материал, от който да могат да направят фирниси. Някои художници и технолози даже мислят, че последните са идеални. Това обаче не е така.
Кехлибарът е най-твърдият копал. Подобно на всички други смоли и от него трябва да се получи колофон чрез дребно начукване и пържене на огън, а след това, за да се получи лак, да се обвари с блажни масла.
Получените лакове са много тъмни и засъхват много твърдо. Ако с тях се фирнисират недобре засъхнали пластове от бои, получават се напуквания. Кехлибарените лакове засъхват за 8 — 12 часа с дебела, силно блестяща кожа. Направените опити да се получат светли кехлибарени фирниси по студен начин са дали в малки количества частични резултати, защото кехлибарът се разтваря само 10% в терпентиново масло; фирнисът обаче остава леплив.
При днешното фабрикуване на боите с маково масло, което не позволява добро изсъхване на пластовете в дълбочина, употребата на кехлибарени фирниси независимо от това, дали те са светли или тъмни, е действителна опасност.
Те съхнат бързо и твърдо; пожълтяват и стават кафени, а с течение на времето причиняват потъмняване на боите.

Меки копали

Към меките копали се числят бразилският, каурийският, маурийският, борнейският и белият анголски.
За разлика от твърдите копали те се разтварят изцяло в спирт. Някои от меките копали се накисват с терпентин, а след това се разтварят в блажни масла.
Получават се лакове, които причиняват жълтеене, потъмняване и напукване на боите.
Понеже меките копали погрешно се наричат дамарови копали, те се разпознават от дамаровата смола по следния начин: разтвори на меки копали в спирт остават бистри, ако се прибави етер; тези от дамарена смола стават мътни.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.

Comments

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.