Растителни лепила

Растителните лепила се продават във вид на брашно или течности. Към първите спадат: виенският туткал, ръженото брашно, оризовото или картофеното нишесте, глутолинът и др., а към вторите — безирите, ленените масла, сикативите, венецианският терпентин, смолестите фирниси и др. Брашнените лепила се смесват с водата и образуват каши, от които, като ги разредим повече или по-малко, се образуват течности, с които си служим при смесите за грундиране. Течните растителни лепила, както ще видим по-нататък, се добиват от семената на лена, конопа, слънчогледа и др. или от балсамите, които изтичат от иглолистните дървета. Те се употребяват в смесите за грундиране сами или пък смесени с животинските лепила за разлика от брашнените, които се употребяват винаги сами. Ако смесим последните с животински лепила, грундът се напуква.

Виенски туткал

Той се нарича още обущарско лепило или пап-чириш. Виенският туткал се добива от пшеничено брашно, на което се действува с някой ферментационен бактерий. Най-често се употребява за слепване на кожа с кожа, поради което намира голямо приложение в обущарството. Виенският туткал намира по-малко приложение при грундирането на основите. Той се смесва във всякаква пропорция с вода. Ако се употреби в смеси с животински лепила при направата на смеси за грундиране, полученият грунд се напуква лесно. Ето защо, ако ни се наложи да го употребим за тази цел, трябва да го вземем сам за себе си. Освен това преди употребата му виенският туткал трябва да се неутрализира с някоя разредена киселина поради основния му характер, който е опасен за някои от боите в картината.

Ръжено брашно, оризово или картофено нишесте и др.

Добиват се от ръжта, ориза, картофите и др. Главната им съставна част е скорбялата. Смесват се с водата във всякаква пропорция; при направата на смеси за грундиране намират по-широко приложение от виенския туткал.
Направата на лепило става по следния начин: Една обемна част от брашно или нишесте се обърква добре със студена вода. Получената равномерна рядка каша се излива в друг съд, в който възвират 15 обемни части вода. Сваляме съда от огъня и продължаваме да разбъркваме новата смес, докато изчезнат всички бели или малки буци. Често пъти бъркането продължава, докато сместа изстине. При бързо сипване на студената смес в горещата вода, ако не бъркаме постоянно, се образуват бели топчета. Последните се объркват мъчно със сместа.

Забележка.
Обемната част е произволна мярка. За нея в зависимост от нашата нужда може да послужи кафена чаша, по-голяма чаша, паница и пр. Така например, ако вземем една водна чаша брашно и 15 чаши вряла вода — ще се получи около 4 кг лепило, с което ще можем да грундираме около 10 кв. м плоскост.

Глутолин

Глутолинът се добива от дървесина. По състав той е метилова хидроцелулоза. Продава се във вид на паста или плочи. Глутолинът, който се продава във вид на паста, се разредява направо със студена вода, а този на плочи трябва да се счука на дребни парчета, които се поставят във вряла вода. Получава се гъсто лепило, към което в зависимост от целта, за която ще бъде употребено, се прибавят по-големи или по-малки количества вода.

Глутолинът има следните свойства:
1. Напуква се по-малко от животинските лепила.
2. След засъхването лесно се измива с вода. Ето защо не трябва да се употребява за работи, които ще бъдат изложени на дъжд.
3. Позволява при декоративни работи намазване на гладки и равномерни плоскости.

Употребление.
Служи за груба декоративна работа, грундиране на рамки и др. нетрайни работи.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974