Белите бои имат най-различен състав и свойства.
За целите на художника-живописец или приложник най-годни от тях са оловната бяла, цинковата бяла и варта.
При направата на разните видове бои по-малко приложение намират титановата бяла, литопонът, баритната бяла, бялата глина, кредата и гипсът.
Оловна бяла — Plumbum subcarbonicum — Кремское белило — Blanc de plomb — Blanc d`argent – Kremserweiss
Оловната бяла е основен оловен карбонат.
Оловната бяла разгледахме при пълнителите, които влизат като съставни части при направата на смесите за грундиране.
С оглед на последното ние разгледахме тази боя само от тази й страна — доколко тя е годна при направата на маслените грундове.
Тъй като тя е една от най-важните бели бои, които се употребяват в живописта и приложните изкуства, ще я разгледаме в този отдел за боите на прах много подробно.
Художниците са се интересували от разните оловни бели още от най-старо време.
За тях имаме сведения още от гръцките учени Диоскорид и Теофраст, които я наричат «Псиматион», а в Рим оловната бяла се нарича «Сегиза».
През средните векове най-доброкачествена оловна бяла боя се добива във Венеция, а впоследствие производството й минава в Холандия. По-късно най -доброкачествената оловна бяла започна да се добива в австрийския град Кремниц, поради което носи понякога и названието си кремницка бяла, а също и в немския град Кремз, от който е получила многоупотребяваното и на чужди езици название кремзервайс.
В днешно време най-доброкачествената оловна бяла се произвежда в австрийския град Клагенфурт, където има оловни мини, в които се добива най-доброкачественото олово. Поради доброкачествеността на изходния продукт получената оловна бяла притежава качества, които я правят най-годна за целите на днешния художник.
На пазара в днешно време освен кремзервайса и клагенфуртската оловна бяла се срещат и следните фалшификати: холандска, венецианска, хамбургска и шиферна оловна бяла, които съдържат от 50 до 80 % примеси от баритна бяла, поради което не са годни за целите на живописта.
Добиване.
Оловната бяла се добива в малки и големи количества по два различни начина.
В малки количества тя може да бъде направена от самия художник, а в голямо количество добиването й става по фабричен начин.
В малки количества добиването на оловна бяла става по следния начин: наливаме оцет в широкогърлест съд толкова, колкото, като окачим в него да виси над оцета оловна плоча, тя да не допира оцета.
След това съдът се затваря добре. Под действието на оцетните пари оловната плоча започва да се покрива с бял прах, който е оловна бяла.
Като се натрупа достатъчно количество, боята се обира от плочата. Плочата се поставя отново да виси над оцета.
След известно време пак обираме праха на боята. Процедурата се продължава в този ред, докато се получи желаното количество прах от оловна бяла.
Промиваме получения прах с вода и го изсушаваме. Цялата процедура не трябва да се извършва в стайно помещение, защото е опасно за здравето на човека.
Понеже боята е много отровна, трябва да се предпазваме и от вдишването на праха й.
В големи количества добиването на оловната бяла става в различни страни различно.
Така например по холандския метод добиването й става, като се поставят оловни спиралообразни ленти на гърнета, в които има оцет.
Гърнетата се заравят било в горещ говежди тор, било в кожарски отпадъци при щавенето на кожите с цел да се използува както топлината, така и образуването на въглена киселина, която се отделя при процесите между веществата в тези материи.
Най-важното условие при този начин на добиване на боята в голямо количество е оловото да не се допре до оцета, защото вместо оловна бяла се получава вредното за целите на живописта оловно белило.
Последното се отстранява от бялата на прах чрез промиване с вода.
Немският начин за добиване на оловна бяла е сходен с холандския.
При него оцетните пари се пускат да действуват върху оловото в по-големи количества в специални камери.
В Англия и Франция оловната бяла се добива по мокър начин, по който се действува на разтвора от оловно белило с основи в присъствието на въглена киселина.
Получава се чист оловен карбонат, който е бяло кристално тяло, а не прах.
Тази оловна бяла има недостатъка, че не е така покривна, както онази, която се получава по холандския или немския метод.
Доброкачествеността на оловната бяла зависи както от качеството на оловото, така и от начина на добиването му.
Доколко това нещо е важно, се убеждаваме от записките на Майерне, приятеля на Рубенс и Ван Дайк.
В тях той описва в пълни подробности големите грижи, които са полагали тези майстори при собственоръчното добиване на боята на прах.
Ненадминатата свежест в картините на Рубенс се дължи именно на висококачествената му оловна бяла.
Вид и свойства на оловната бяла.
Оловната бяла е бял тежък прах. В търговията обаче се среща и във вид на безформени или конусообразни парчета.
Добитата във вид на прах оловна бяла е по-доброкачествена от тая на парчета по следните съображения:
1. Не съдържа или ако съдържа, то е в по-малко количество (около 5%) оловна захар, която упражнява разрушително действие върху някои от боите и предизвиква, ако е в голямо количество, жълтеене на оловната бяла в маслената техника.
2. С нея се работи по-лесно, отколкото с тази на парчета при направата на разните видове бои: темперни, маслени и пр.
Парчетата трябва най-напред да се стрият. При това стриване се вдига прах от боята, който е много опасен за здравето на човека, защото е отровен както при вдишване, така и при замърсяване на отворени рани.
Последното нещо не трябва да се подценява.
Оловната бяла образува здрави съединения с маслата.
Ако я разтрием с вода и след това я смесим с масло, последното изтласква голяма част от водата и се съединява с боята.
На това й свойство се дължи приготовлението й като маслена боя от някои фабрики. Последните я накисват във вода и след това я разтриват с масло. Както казахме вече на друго място, този начин на добиване има недостатъка, че при него се образува частично емулгиране на остатъка от вода в боята и маслото.
Положителните свойства на оловната бяла са:
1. Поема малко масло при направата на маслена боя.
2. Има хубав бял цвят, който е траен към светлината.
3. Пластична фактура и голяма покривност.
4. Свойство да дава компактен пласт, в който не стават напуквания.
5. Свойство да съхне много бързо в смеси с маслата и чрез това да ускорява съхненето и на другите бои, които са смесени с нея.
6. Голяма устойчивост по отношение на атмосферните влияния.
Отрицателните й свойства са:
1. Силна отровност.
2. Пожълтява в смеси с яйчена емулсия.
3. С течение на времето загубва покривната си способност и се сраства.
4. Чернее от сернистите газове, които се намират във въздуха.
Последният недостатък обаче се изправя чрез действието на кислорода и светлината.
Оловна бяла, която мирише на оцет, трябва да се измие непременно с вода. Измиването на оловната бяла с вода е въобще за препоръчване, защото чрез него се подобрява качеството й.
Колкото оловната бяла е по-тежка и по-плътна, толкова и картината се запазва по-добре.
Тъй като тя е боята, която най-много се употребява при направата на отделните нюанси чрез смеси с нея, тъй като тя е онази боя, която уравновесява отделните пластове чрез свойството си да съхне сама за себе си и в смеси с други бои, бързо и в цялата си дълбочина, тъй като тя е въобще регулатор в картината, не е безразлично дали ще си послужим с доброкачествен или долнокачествен прах при направата на маслени и др. бои.
Начините за разпознаване доброкачествеността на оловната бяла са следните:
1. Като нагреем прах от доброкачествена оловна бяла, който сме поставили на върха на ножчето за рисуване върху пламъка на спиртна лампа, той пожълтява силно и запазва този си цвят и след като изстине; получава се ново съединение — оловната жълта или, както са я наричали по-рано, «масикот».
Тази боя няма качествата на оловната бяла, поради което не бива да се употребява.
Ако при нагряването на оловната бяла се получат сиви оттенъци или пък въобще прахът посивее, това показва, че боята съдържа много голямо количество оловна захар.
Такъв прах трябва да се промие няколко пъти с вода, в която оловната захар (белило) се разтваря.
Ако в същия прах останат бели прахолинки, това показва, че боята е подправена с баритна бяла, креда или бяла глина.
Подправена с баритна бяла, оловната бяла жълтее. Ето защо, за да се поправи фалшифицирането й, фабрикантите я «разхубавяват» с малки количества синя.
Опитът обаче показва, че такива посинени оловни бели дават при най-малкото пожълтяване много кални тонове.
2. Тъй като баритната бяла има цвета и тежестта на оловната бяла, поради което мъчно се открива наличността й като фалшификат, и понеже при изпробването чрез нагряване не се констатира точно дали побелелите прахолинки са баритна бяла, бяла глина или креда, прибягваме до следния опит:
Поливаме с разредена азотна киселина или с оцетна киселина праха от оловната бяла.
Тези киселини я разтварят с шум, защото излетява въгледвуокисът. Примесите от баритна бяла и бяла глина остават бели.
Ако има примеси обаче от креда, те се разтварят с шум от тези киселини, поради което присъствието на креда трябва да се изпита още и по следния начин: нагряваме горния разтвор и му прибавяме амоняк и концентрирана калиева основа.
Ако се получи утайка, това сочи, че в оловната бяла има креда.
При долнокачествени оловни бели, в които има големи примеси от креда, разпознаването й става чрез измокряне с вода.
Такава боя пожълтява. Освен това тя има и много малка покривна способност.
Употребление.
Както видяхме при смесите за направа на грундовете, оловната бяла има приложение само при масления грунд; при останалите постни грундове тя не се употребява, защото те се изтриват, а в такъв случай прахът става опасен със своята отровност при вдишването.
По същите съображения оловната бяла не бива да се употребява при направата на акварелни, пастелни и темперни бои, за нефирнисирана темпера и бои за туткалена техника.
В маслената живопис тя е обаче, и то с право, най-важната и най-сигурна, най-трайната и най-употребявана боя.
В мокро фреско и минерална техника оловната бяла не се употребява, защото става кафена.
При фирнисираната темперна техника оловната бяла може да намери приложение.
В този случай обаче не бива да се работи с емулсия, в съдържанието на която има оцет, защото, както видяхме при опит втори, оцетната киселина я разяжда и мени състава й.
Понеже сикативи или фирниси, които съдържат колофон, предизвикват разтегливост в оловната бяла и тя не може да се задържа върху основите, трябва да се внимава много при тяхната употреба,
Оловната бяла е била употребявана от всички стари майстори.
Интересен е следният факт: При Рафаел, Кореджо, Тициан, Веласкес, Рубенс и др., които изграждали много рационално картините си, така нареченото срастване, осапуняване на оловната бяла не се е проявило така силно, както при Караваджо, Рибера, Пусен и други по-нови майстори, които са си служели с много тъмни и силно боядисани цветни грундове (Киплик).
Така или иначе този недостатък на оловната бяла се е отразил много върху картините от миналото.
Това даде повод да се проучат причините на срастването. Резултатите са следните: докато Кайм твърди, че срастването (осапуняването) се дължи на оловната бяла, получено от действието на киселината, намираща се в маслото, с което е била разтрита боята, други са на мнение, че оловната бяла изгубва с течение на времето молекулната вода и се превръща от основен оловен карбонат в оловен карбонат.
Както едното, така и другото обяснение ни се виждат дотолкова неубедителни, доколкото същият процес се наблюдава според М. Дьорнер и при съвременни картини, при които оловната бяла е била употребена недостатъчно рационално. Тъй като пластовете, направени с оловна бяла, са многи жилави, картини, които са правени с нея, могат да се навиват на руло, без да има опасност както е случаят, ако сме работили с цинкова бяла.
Цинкова бяла — Zincum Oxydatum crudum — Цинковое белило — Blanc de zinc — Zinkweiss — Chinesischweiss — Schneeweiss — Zincwhite — Blanco de zinco
Цинковата бяла се въведе в живописта едва в средата на миналото столетие.
Тя бе изнамерена от френския химик Леклер през 1845 г. Благодарение на своята по-малка отровност от оловната бяла и поради по-евтиното производство и преимуществата, които има пред останалитe бели бои, като баритната бяла, литопона и пр., тя намира доста голямо приложение в днешната живопис и приложните изкуства.
Добиване.
Цинковата бяла е цинков окис, който се състои от 80,30% цинк и 18,66% кислород. Добива се, като се нагрее сух цинков карбонат до 300° в присъствие на силна струя от въздух, или по мокър начин, като се действува на разтвор от цинков сулфат със сода бикарбонат.
Вид и свойства на цинковата бяла.
Цинковата бяла е много бял лек прах. Има полупокривен характер. Слабо отровна и трайна към светлината.
Много чувствителна към влагата на въздуха. Ако цинковата бяла стои открита дълго време в някой съд, както е случаят при продажбата й в магазините, тя мени състава си. Цинковият окис преминава в цинков карбонат — от прах става кристален. Така цинковата бяла трябва да се нагрее непременно на огън, за да се изпари влагата и да се обърне отново на цинков окис.
В търговията има най-различни качества цинкова бяла.
От тях само белите са доброкачествени за направата на маслени, темперни пастелни и др. видове бои.
Сивите и другите цинкови бели, които носят названието зелен, сребърен и др. печат, са доброкачествени само за направата на смеси за грундове.
Положителните свойства на цинковата бяла са:
1. Малка отровност.
2. Не се изменя от сероводорода и др. сернисти съединения.
3. Абсолютна трайност към светлината.
4. Годност за направа на всички видове бои.
5. Дава трайни смеси с всички трайни бои.
Цинковата бяла има следните отрицателни свойства:
1. Слаба покривност.
2. Склонност да се напуква.
3. В смес с маслата съхне много лошо.
4. Задържа засъхването на боите, смесени с нея.
5. Поглъща сравнително голямо количество масла — около 30%
Според изследванията на Е. Таубер свойството на цинковата бяла да се напуква като маслена боя или в смеси с туткалени разтвори пр. грундирането, ако я употребим без креда, е толкова голямо, че той предупреждава в статията си «Zinkweiss oder Kremserweiss», поместенa в списанието «Technische Mitteilungen», за следното — да не се увиват на руло картини, правени с цинкова бяла.
Даже и свиването и разпускането на платното или другите основи вследствие на хогроскопичността им се отразяват отрицателно върху пластовете от боя, смесвана с цинкова бяла, а така също и върху трайността на грунда.
Поради лошото съхнене на цинковата бяла при направа на маслена боя трябва да се вземе непременно смес от маково масло — 1 об. ч., ленено масло — 1 об. ч.
Цинковата бяла като маслена боя, когато остане на открит въздух, се разрушава бързо от действието на дъжда, мразовете, въздуха и светлината. Това най-лесно личи при боядисване на прозорци, огради и пр.
За да се засили слабата покривност на цинковата бяла, тя се смесва при направата на маслени бои с оловна бяла; получава се смесена бяла “Mischweiss”, която има много добри качества.
При грундиране тя се смесва с креда със същата цел. Цинковата бяла действува разложително върху някои от «анилиновите бои» и пруската синя. Ето защо, ако гвашови и темперни картини се поставят при рамкиране непосредствено до стъклото, менят цвета си (Айбнер).
Понеже цинковата бяла се събира във вид на мъчно разбиваеми топчета под действието на кисели смоли, какъвто е колофонът или окисленият безир, трябва да се внимава при смесването й със смолести фирниси, които са подправени с колофон.
Същото важи при направата на полумаслен или маслен грунд. Ако не се спазва редът, по който даваме съставните части на тези грундове, получават се топчета, които не се смесват с туткала.
С течение на времето цинковата бяла се осапунява, губи от покривността си и става прозрачна.
Цинковата бяла се разрушава от оцетната киселина и поради това не трябва да се разредява с емулсии, които имат в състава си оцет.
Начини за разпознаване на цинковата бяла.
Доброкачествеността на цинковата бяла се разпознава по следните начини:
1. При нагряване пожълтява, а като изстине, става отново бяла. Ако съдържа примеси от креда, става сива и като изстине, остава сива.
2. Разтваря се без шум от разредени киселини, като солната, азотната, сярната и др., като образува светъл разтвор без утайка.
3. Калиевата и натриевата основа и амонякът също я разтварят, като се образува безцветна течност, обаче реакцията трябва да стане на горещо, а не в хладко състояние, както е при киселините. Понеже цинковата бяла е единствената от белите бои, която се разтваря в разредена сярна киселина без шум и остатък, затова най-често за разпознаване на доброкачествеността й се прибягва до опит с тази киселина.
Употребление.
Цинковата бяла се употребява за направата на пастелни, темперни, маслени и всички други видове бои.
При направата на маслени бои тя се разтрива два пъти, като между едното и другото разтриване се оставят 12 часа промеждутък. Боята, която е изглеждала при първото разтриване с доста плътно тяло, приема след 1 часа още толкова прах от цинковата бяла, колкото е поела при първото разтриване. Към маслото, което е смес от ленено и маково, се поставя 2% восък, който се прибавя, за да не се втвърди боята в тубата.
Цинковата бяла е толкова фина по структура, че се нуждае от много малко разтриване. За ежедневна употреба тя може да се разтрие даже и с шпахтел върху палитрата. Маслената цинкова бяла боя далеч не може да се сравни с оловната бяла; тя не е така гъвкава и приятно пластична и има твърдо и студено пластично въздействие. Маслената цинкова бяла е полупокривна. Може да се употреби и пастозно, обаче без разредител, и то само в мокро състояние в техниката а ла прима. При многослойна живопис обаче е много опасна, понеже съхне бавно и лошо, вследствие на което предизвиква напукване в слоевете на боите.
Съхранение.
Като стои на открито, цинковата бяла мени състава си от влагата, която поема от въздуха.
Ето защо тя трябва да се съхранява в много добре затворени съдове. Както при направата на бои, така и при направата на смеси за грундове тя непременно трябва да се нагрее на огън, преди да се смеси с маслото или туткалената вода.
Сухият цинквайс поема по-малко масло или туткалена вода от влажния — много важно условие при живописта. Освен това такива бои и грундове по-малко се напукват.
Титановата бяла, литопонът, баритната бяла, бялата глина, кредата, непеченият гипс и варта са бели бои, които намират по-широко употребление в приложните изкуства и бояджийството и по-малко при направата на боите за разните видове живописни техники.
При състава на смесите за грундиране ги разгледахме от гледна точка на пълнители или свързватели; тук ще ги разгледаме като съставни части на разни видове бои, които се правят от тях.
Титанова бяла
Титановата бяла е сравнително много млада боя.
Тя се въведе в живописта и приложните изкуства преди около петдесет години, поради което ни липсва нужната дистанция от време, за да можем да проследим нейните положителни и отрицателни свойства в картините, правени с нея.
Титановата бяла е минерална боя, на която главната съставна част е окис на титана, примесен със соли на бария и калция.
Титановата бяла е по-слабо покривна от оловната и по-покривна от цинковата бяла. Много е трайна в смеси с боите и към светлината.
Съхне по-бавно от оловната бяла и по-бързо от цинковата. Опити на проф. М. Дьорнер показват, че в смеси с масла силно жълтее, поради което не трябва да се употребява при направата на маслени бои и смеси за маслени грундове. За направата обаче на пастелни, акварелни и темперни бои изглежда, че ще даде добри и трайни резултати. Според изследванията на Айбнер титановата бяла при стечение на известни обстоятелства предизвиква разлагане в някои от каменовъглените бои в акварелната техника.
Титановата бяла не е отровна, поради което намира широко приложение в бояджийството и декоративните техники.
Литопон
Литопонът представлява смес от баритна бяла, цинков сулфид и цинкова бяла.
Баритната бяла при него не е фалшификат, а съставна част от боята. Той е бял, средно тежък прах, много слабо отровен и нетраен към светлината и влагата. Под действието на последните той образува в зависимост от чистотата при приготовлението му по-големи или по-малки черни петна. Понеже главната му съставна част е баритната бяла, в смеси с маслата може да се получат и жълти петна, ако се употреби като маслена боя или при направа на смеси за маслени грундове.
В акварелната техника е неприложим, защото чернее. Употребява се само при направата на пастелни бои. В маслената техника, ако се съедини с оловни бои или медни, чернее.
Литопонът се разпознава в примеси с останалите бели бои по това, че ако му се действува със солна киселина, образува сероводородни газове.
Баритна бяла — Баритовое белило — Permanentenweiss — Blank Fix – Permanent White — Schwerspat
Баритната бяла бива два вида: естествен продукт, който се намира в природата и се нарича швершпат, и изкуствено добит, който е чист бариев сулфат.
Естествената баритна бяла се получава, като се разтрият и смелят на много дребен прах парчета от швершпат.
Баритната бяла е трайна към светлината, киселините и основите, с маслата обаче жълтее.
Не е отровна и не се разрушава под действието на атмосферните влияния, поради което се нарича и постоянна бяла. Понеже има относително тегло, близко до това на оловната бяла, служи много често за фалшифициране на тази боя. При направата на боите на прах с нея си служат, за да даде тяло на безтелесните и лаковите бои.
В смеси с маслата е слабо покривна.
Баритната бяла може да се употреби при направата на всички видове бои освен на маслените.
В минералната техника намира широко приложение, а така също и в приложното изкуство и бояджийството. Баритната бяла, понеже е неутрална боя, служи за почистването на лененото и другите блажни масла.
Бяла глина — Белая глина — Каолин — China Claу – Бял болус – глина за лули — Kaolin — Porzellanerde – Kollerkreide
Най-чистият вид на бялата глина се нарича каолин, който е почти бял.
Долнокачествените продукти са жълтеникави или оцветени в различни други нюанси.
Бялата глина се получава от действието на атмосферните влияния върху горните пластове на лайхтшпата, гранита, гнайса, порфира и сиенита. Оттук и различното й оцветяване.
Съставът на глината е неразтворимо във вода и киселини съединение на кремъчната глина (алуминиев хидросиликат), глинозема и водата.
Чистата бяла глина е много трайна към нагорещяване, киселини и основи. От топлината тя не се променя. Тя задържа влагата, поради което предизвиква при някои видове от нея изветряване на фирнисите. Това й лошо свойство е и причината за олющване на грунда. Ето защо бялата глина според М. Дьорнер не трябва да се употребява при грундирането. В смес с масло е слабо покривна, жълтее и съхне бавно.
Бялата глина се намира в състава на много от земните бои: охрите, умбрите, зелените земи, червените охри, железните окиси, а също така и в изкуствената ултрамаринена синя.
Бялата глина намира приложение в гвашовата техника при направата на пастелни бои, при направата на лаковете и безтелесните бои и в декоративните изкуства и бояджийството.
Креда — Мел — Calcium Carbonicum — Kreide
Кредата е една от най-старите бели бои в живописта.
Тя се е употребявала както от каменния човек, така и от египтяните и гърците. Намираме я и на палитрата на Апелес.
В днешно време различаваме два вида креда: лека и тежка. Леката креда е чист калциев карбонат, който се получава, като се действува на калциевия хлорид с натриев карбонат. Леката креда е бял, много чист и лек прах, който няма вкус и мирис. Продава се в дрогериите за направа на прах за зъби.
Леката креда се смесва много мъчно с водните лепила, поради което при употребата й като пълнител при направата на смеси за грундиране трябва да се накисне няколко часа във вода. Ако не направим това, в грунда се образуват малки мехурчета. Леката креда има слаба покривност и причинява понякога напуквания на грунда.
Тежка креда
Добиване.
Тежката креда е естествен продукт. Намира се в природата във вид на големи залежи.
Състои се от микроскопични черупчици на раци, молуски, бриоцени и други много дребни животинки, които са живели през креденния период.
Главната съставна част на тези черупчици е калциев карбонат, примеси от калциев фосфат, магнезиев карбонат, магнезиев фосфат, алуминиев силикат и др. съединения в много малки количества.
Кредата се добива от кредените залежи чрез разкопаване и оставянето им под действието на дъжда, снега, въздуха и слънчевата светлина. От действието на последните грубите парчета се разпадат на дребен прах. Последният се пресява през сито и се пречиства посредством утаяване във вода. Добитата по този начин креда е много чиста. Най-често обаче грубите парчета се смилат в машини, пресяват се грубо и в този вид се пускат за продан на пазара. В първия случай имаме утаена тежка креда, която струва по-скъпо от неутаената. Втората може да се вземе при грундирането, обаче за целите на живописта се взема или леката креда, или утаената.
Най-доброкачествени креди са френската шампанска и немската рюгенска креда.
По-рано на нашия пазар се намираха от тези креди. Напоследък обаче местните креди ги заместват, и то с пълно право, защото в България никополската креда не отстъпва по качество на чуждестранните.
Тежката креда е бял прах. Понякога има и слабожълтеникав оттенък, което сочи примеси.
Сивите креди са долнокачествени. Кредата се разтваря с шум в солна киселина. Основите не й действуват. При нагряване остава бяла, но при много висока температура се превръща в негасена вар.
Креда, която почернява при нагряване, съдържа железни примеси. Слънчевата светлина не променя цвета й.
Кредата не намира приложение в маслената техника, понеже силно жълтее от блажните масла, забавя съхненето им и пречи на съхненето на боите, които са смесени с нея.
Тя намира по-широко приложение при направата на пастели и бои за темперна и минерална живопис. Служи и при грундирането като една от най-главните съставни части в смес с цинквайс. Кредата служи за тяло на безтелесните и лакови бои.
Разпознаване.
Кредата се разтворя с шум от разредена солна киселина. Малко се разтваря и от водата.
Гипс
Добиване.
Гипсът е калциев сулфат. Намира се сред природата подобно на кредата в доста големи залежи във вид на анхидрит, който не съдържа в молекулата си вода, или като непечен или естествен гипс, който в молекулата си има вода.
Като нагреем непечения гипс, той изпуска молекулната си вода и се превръща в печен гипс.
Непечен гипс —Leichspot — Analin — Lenzin
Абсолютно чист непечен гипс се получава по химически начин и се нарича Calcium Sulfuricum praecipitatum. Той е чисто бял прах. Непокривен, траен към светлината, неотровен.
Намира малко приложение в живописта, понеже е много слабо покривен. Служи за подправянето на английската червена и хромовите жълти. Служи понякога при направата на пастелите. В останалите техники не намира приложение; в декорацията и бояджийството с него се подправят някои от боите.
Разпознаване.
Той се разтваря без шум в разредена солна киселина. Във вода е малко разтворим.
Вар
Гасената вар може да се употреби като бяла боя било в мокро състояние, така както е извадена от ямата, било в сухо — след като се смели на дребен прах и разтрие с оцет (Bianco oi San Gio vao).
Намира много широко употребление при фресковата техника и минералната живопис.
© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974.
Leave a Reply
You must be logged in to post a comment.