Казеинови лепила

Добиване.

Казеиновото лепило се получава или направо от прясна, несолена извара, добита от бито краве мляко, или от така наречения технически казеин.

Добиване на казеиново лепило от извара

Изварата, от която искаме да добием казеиновото лепило, трябва непременно да отговаря на следните условия: да е прясна, несолена и добита от бито краве мляко. От осолена, блажна, стара извара не може да се добие лепило.

Изварата се поставя в порцеланов хаван или друг някой по-дълбок съд. С чука на хавана, с пръст или с гладка пръчка разбъркваме изварата добре, така че да изчезнат всички дребни и едри парчета. След това към нея прибавяме една четвърт или една пета от теглото на изварата гасена или негасена вар. Объркваме отново сместа с чука или пръчката. След няколко разбърквания сухата смес започва да става течна и да се полепва по стените на съда. Това показва, че изварата се е превърнала в казеиново лепило. Бъркането продължава дотогава, докато всички бели парчета изчезнат и лепилото при бъркането започне да пращи.
Така полученото казеиново лепило е много гъсто. За да можем да го употребим в смеси за грундиране, трябва да го разредим с 4—6 части (обемни) вода. Последната не трябва да се излее наведнаж в хавана, защото казеиновото лепило се отделя във вид на парцали и се смесва мъчно с водата. Ето защо тя се насипва на малки части; през цялото време бъркаме с чука сместа, докато се получи сивобяла еднородна рядка течност.

Свойства.
Извареното казеиново лепило вследствие на предизвиканото от бактерии гниене се разваля в много късо време. С него можем да си служим само 2—3 дни, и то при хладно време. Ето защо за препоръчване е от него да се прави толкова, колкото е необходимо за работата ни в един ден. Понеже се приготвя много лесно и бързо (за около 15 мин.), извареното казеиново лепило трябва да се приготвя и употребява винаги прясно .

Добиване на лепило от технически казеин (амонячно казеиново лепило)

Това лепило се добива от така наречения технически казеин, който се различава съществено от казеина, от който правят каши за малки бебета. Техническият казеин се прави във вид на дребни, подобни на грис жълти зърна. Казеинът за храна на бебета е бял прах, който се разтваря направо във вода, докато техническият — само в присъствие на кисел амониев карбонат или поташ.
Доброкачественият технически казеин отговаря на следните условия:
а) няма вкус и никакъв мирис;
б) не се разтваря в солна киселина, спирт, етер или направо във вода;
в) ако посипем с него синя лакмусова хартия, тя трябва да стане червена.

Добиването на лепилото от технически казеин става по следния начин: разбъркваме равномерно каша от 40 г технически казеин и 250 г студена вода. Съдът с кашата се поставя в друг съд с гореща вода (водна баня). След като постои съдът с кашата малко във водната баня, прибавяме 10 г кисел амониев карбонат, който преди това е бил разтворен в студена воца (по М. Дьорнер).
След изливането на амониевия карбонат настъпва веднага реакция. Чува се шумолене, което се дължи на отделянето на въглена киселина. Кашата увеличава обема си дотолкова, че ако съдът, в който се намира, не е достатъчно дълбок, тя прелива. След известно време, през което сме бъркали постоянно с пръчка, тя отново намалява обема си. Бъркането с пръчката или с четка продължава дотогава, докато от разтвора изчезнат всичките бели парчета и той стане равномерна сивобяла течност.
Полученото по този начин казеиново лепило е гъсто. За да можем да го употребим при направата на смесите за грундиране или за други цели, трябва да го разредим с 1—1,5 литра вода.

Свойства.
Амонячно-казеиновото лепило, наречено така за разлика от изварено-казеиновото лепило, е толкова доброкачествено, колкото и най-добрият кожен туткал. То не се разваля така бързо, както изварено-казеиновото лепило. Амонячно-казеиновото лепило не съдържа вредни за боите от картината амониеви остатъци, защото те излетяват във въздуха. Това лепило е за предпочитане пред всички течни казеинови лепила, които се продават на пазара; последните съдържат сода, боракс, калиева и натриева основа и др., които са много вредни за боите от картината.

Амонячно-казеиновото лепило може да се добие, като вземем вместо кисел амониев карбонат амоняк или поташ. Добиването му с амоняк има този недостатък, че продължава много време (с амониев карбонат само за 10—15 минути), а при добиването с поташ последният остава в лепилото и поради това е вреден за боите от картината, която бихме направили върху грунд, в чийто състав има такова лепило.
Ако някога ни се наложи да работим с готово течно казеиново лепило, което сме купили от пазара, преди употребата му в сместа за грундиране трябва да направим следния опит:
Потапяме в лепилото червена лакмусова хартия. Тя не трябва да стане синя. При промяна на лакмусовата хартия наливаме на капки в лепилото солна или оцетна киселина, докато посинялата лакмусова хартия стане отново червена.

Собственоръчно добиване на чист технически казеин

Ако на пазара липсва извара или технически казеин или ако ги има, но не са доброкачествени, всеки художник може сам да добие от бито краве мляко доброкачествен технически казеин. Млякото се нагрява на огън до 35—37°С. Махаме го от огъня и почваме да го бъркаме с чиста пръчка или четка, като същевременно сипваме разредена оцетна киселина. От последната млякото се пресича и в него започват да се отделят бели парцалчета. Оцетната киселина наливаме на капки дотогава, докато всичкото мляко се превърне на бели парцалчета. Поставяме течността отново на огън и я бъркаме дотогава, докато се загрее до 65°С.
При тази температура забелязваме, че парцалчетата започват да се слепват и да образуват топчета от различна големина. Сваляме течността от огъня и продължаваме да бъркаме, докато всички парцалчета се полепят във вид на бели топчета, които не са нищо друго освен технически казеин. За да отделим последните от суроватката, прецеждаме течността през сито или мрежа.
От получения по този начин технически казеин можем да получим веднага аконячко-казеиново лепило по посочения вече начин.
Ако обаче желаем да запазим добития от нас технически казеин за по-дълго време и след това при нужда да правим от него амонячно-казеиново лепило, трябва да постъпим по следния начин:
Останалите в ситото или кърпата бели топчета се загряват на огън до 30—40°С. След това, като им се изпари по-голямата част от водата и те станат сухи, изстискване ги през дребнозърнеста цедилка. Сушим тези дребни зърна бързо и внимателно на огън или на слънце, докато се изпари целият остатък от водата. Полученият сух технически казеин може да се запази с години, без да се развали. Главното условие е да го пазим от влага.

© Кирил Цонев, “Технология на изящните изкуства”, София 1974

Comments

Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.