Ангел Пачаманов

Живописният свят на Ангел Пачаманов

Заобикалящият ни свят непрекъснато се променя. Изискванията и потребностите на хората се отличават от предшествениците им. В това време на глобализация и комерсиализъм, когато индивидът получава огромна информация и физическото му оцеляване е  свързано с напрегнатото ежедневие, изпълнено с прагматични мисли, настроения и деяния, единственият лъч светлина за съхранение на човешката същност е изкуството. То не е каприз, не е увлечение, а жизнено необходима духовна храна. И за да може да се пребори с процеса на роботизиране на индивида, изкуството трябва да изпълни основната си функция – да въздейства. Само ако то достигне до най-интимните кътчета в душата на човека, само ако се докосне до на-чувствителните струни, ще успее да зазвучи в хармония с истинската индивидуалност на човека  и да го спаси. Значимият съвременен творец сам избира какво да бъде неговото изкуство, без да се съобразява с академичното постулиране за създаване на едно произведение, то е само придобито знание, като основа за разгръщане на собствения потенциал. Истинският артист не губи дните си в самоцелно дирене на нови, още неразработени идеи и никому неизвестни средства и прийоми. За него няма остаряла стилистика, а средство да материализира по убедителен път трепетите и вълненията си. Важно е да разкрие същността на проблема, да съумее да намери възможност, която да провокира и да вълнува възприемащия го съвременник.

Творчеството на Ангел Пачаманов е една претворена емоция, един уловен миг от вечността. Начинът, по който той е усетен и реализиран върху платното с използването на изразните средства на маслената живописна техника, е интересен и звучи съвременно. Авторът се стреми почувстваният импулс да е не само маркиран, не да бъде сетивно конструиран, не да има познавателен характер и само една статична стойност.

Надеждата и желанието на художника са за изобразяване на вибрацията на състоянието, преосмислена и трансформирана от субективната авторова концепция.

Основен мотив в картините на Ангел Пачаманов е пейзажът, който е разработен многовариантно в различните цикли: “Пространство”, “Импресия”, “Небе”, „Земя”, „Цветни поляни”, “Лилии”, “Магнетични полета”, „Отражения”, „Проекции”. В повечето сюжети художникът прибягва до използването на определени детайли от реалността, които при възприемане на творбата служат само като насочващи знаци, като обекти, носители на определена информация, които поставени в един абстрактен контекст, имат друго присъствие, съвременно и различно. Авторовата интерпретация кодира някакво свое наблюдение, вълнение, нещо, което е трепнало в чувствителната артистична душа  и по-късно резонансът отеква върху платното.

Няма нищо случайно в композиционната схема, всяка линия, мазка и удар на четката е на точното място. Понякога виждаме сякаш взрив от разпилени безразборни цветни мазки, но този “хаос* е съзнателно организиран. Всеки тон и нюанс е дълго и старателно търсен. Пътят от внезапната, спонтанно възникнала рисунка, до цялостното преосмисляне в маслено, цветово решение, понякога е цяла година.

Всяка мазка, положена до друга, дава определено въздействие, тя или конкретизира първата, или я допълва и приобщава към една цялостна хармония на багрите, които засияват с великолепие и лиричност на обобщеното чувство. В част от картините създадените художествени образи на пръв поглед биха могли да се впишат в експресивната или импресионистична стилистика, но фиксирането на един или няколко контрастни цвята измества акцента и променя внушението.

Ангел Пачаманов не се стреми да подражава на природната действителност, а творчески да претвори и сподели философските си размишления. Той е истински мотивиран в своите естетически търсения, стараейки се чрез живописното съдържание да получи едно искрено проявление на натрупания субективен мироглед.

И ако за някои критици с капсулирани души използването на опростени детайли, изчистени линии, сходни цветове, многобройни вариации на един или друг сюжет е схематичност и стерилност на изобразеното, то трябва да се знае, че този подход е съзнателно търсен. Целта на автора е максимална изразителност, изчистеност, космична нежност и опоетизиране на материята в съответствие с творческия темперамент на художника.

Картините на Ангел Пачаманов с напускане на ателието започват своя самостоятелен живот. Те разкриват сакралната си същност само на малцина, разтворили душите си и радващи се на дребните неща, умеещи да виждат невидимото.

Човекът и картината са две величини, които силно си взаимодействат и доразвиват. Картината не може да съществува без своя съзерцател. Тя би била просто едно грундирано платно, запълнено с детайли, персонажи, форми и обеми, създадени посредством живописни, графични или други средства. Една материя в пространството. Чрез всяко едно съпричастно възприятие на отделния наблюдател творбата удължава своя живот. Патината, появяваща се с годините, е едно своеобразно расо, което още повече одухотворява стойностната творба и я превръща в безсмъртна изповед.

ДИМИТЪР ИНДЖОВ